Постинг
12.10.2013 12:42 -
22
Дааа, на 22 животът не изглежда по-различно, отколкото на 21. Единственото, което ме радва е, че прескочих тази прокълната в нашето семейство възраст, на която майка ми ме е родила, баба е родила мама, прабаба е родила баба и т.н. Не се шегувам, наистина всички са родили за първи (и често последен) път на 21, така че миналата година по това време с леко безпокойство издухах свещичите. Но сега са други времена, а и добре се познавам- не бих си го причинила. Но днес, днес е толкова слънчево, оптимистично, както си мислех миналия месец: " Животът ми се разпада пред очите ми, но и без това го мразех.". Чувствам, че е дошъл моментът да получа всичко, за което съм мечтала като дете, знам, че тази година най-накрая ще направя една малка стъпчица към осъществяването на плановете си, грижливо съм ги преработила, на базата на опита, защото има толкова много неща, за които не си е струвало да мечтая, но както и да е. Дори мисля да си направя..."табло на мечтите" или както там го наричаха по безмозъчните американски филми. Крайно време е да престана да подарявам всичко, което искам да бъда и имам на героинята от романа, който още дори не съм започнала да пиша. Не, че имам нещо против шизофренията, но е крайно време да я заключа в гардероба, поне за мъничко.
Няма коментари
