Преди около година и аз успях да изляза от системата на средното образование. Не беше нито трудно, нито лесно, нито късащо сърцето преживяване.

Ако избереш да станеш студент след това (а в България вече 120% от завършващите искат да имат "вишу") няма кой знае каква промяна. За да има такова разделение обаче явно има някакъв смисъл. Нищо, че и в първи курс в университета се чувстваш като гузна ученичка всеки път, когато не си си написал/а домашното. 

От позицията на времето мога да кажа следното. Училището ме научи на едно единствено нещо - да разтягам локуми. Розови или лимонести, но неизбежна част от живота на всеки човек.

Да поясня за локумите. Когато бях в 9-10 клас мама реши, че задължително трябва да ходя на уроци по литература, за да се науча сама да си пиша съчиненията, а не да зубря готови теми. И аз го исках, така че отидох.

Още помня алгоритъма, който симпатичната учителка ми сподели : "Ами увода някакси ще го съчиниш, за тезата трябва да отговориш на четири въпроса (кога, как, какво, защо) и в аргументативната част започваш да разтягаш едни локуми ей така(започна да показва с пръсти), но трябва да ги свържеш като вагоните на влакче (нарисува ми влакче) - и заключението ще си го съчиниш някакси. И си готова".

Повече не отидох при нея. Забавно беше, но за 15 лева на час не си струва. А по това време даваха Big Brother, така че откачалки колкото си щеш. И до ден днешен се присмивам на локумите и ги разказвам, защото не трябва да си пазиш знанията само за себе си.

Но чак сега започвам да осъзнавам смисъла. Наистина в училище не научих почти нищо, което сега да ми върши работа (като голи факти). Бях средностатистическа ученичка в средностатистическа езикова гимназия.

Никой не държеше на предмети, които сега ми трябват (математика, информатика, физика, химия), но по другите неща уж беше по-сериозно. Така и ни научиха да разтягаме локуми на три езика - два чужди и един майчин.

Особено по чуждите езици, като става въпрос за лексика трябва наистина да имаш богато въображение, за да напишеш съчиненийца и писания на всевъзможни теми - от забременяването ин витро до ЕС.

Дори ако си от тези, които само искат да минат метър, локумите пак полепват по теб. Не си учил, а имаш контролно по история. С едно-две твърдения, за които не си твърде сигурен, можеш да запълниш цяла страничка и да изкараш заветната тройка. Ако си прочел и някоя друга книга и си усвоил "по-засукан" начин на изразяване - може и четворка.

За себе си съм открила много от ползите на училището. По един предмет се учиш къде да слагаш запетайки(при мен беше по английски), по друг какво са антоними, пароними, омоними (това го научих от италианския) и т.н. И просто няма как да не си вземеш смешната матура.

А нали това е целта на училището. Просто трябва да сглобиш пъзела от полезни знания и да ги залепиш с... локум - за по-сигурно.

"Образованието е достойно за уважение, но си струва отвреме навреме да помним, че нищо от отва, което си заслужава да знае човек, не може да бъде научено в училище" :)