Понякога се хващам, че говоря като гимназиална учителка, макар да съм само на 20 години. Грешка - пиша коментари и чета теми в един известен сайт за тийнейджъри. Разбира се, сама съм си виновна, че си губя времето и се връзвам на безбройните глупости. Но не мога да се въздържа. Децата ли са виновни, че са толкова ограничени, родителите им ли - не знам.

Може би съм прекалено наивна, но вярвам, че има и свестни, малък процент и не висящи пред „компа” по цял ден тийнейджъри. Толкова се радвам на всеки, който е надраснал връстниците си и съзнанието му е заето с нещо смислено, а не с това да слага снимки на цялата си козметика (която по количество се конкурира с тази в магазина) и да се фука, че всичко си използва. Извинявам се, но ако на 15 имаш такава нужда да се мацаш, как изобщо ще се гледаш в огледалото след години.

Разбира се, от въпросния форум са предвидили места и за по-сериозните подрастващи, където да нищят политиката, религията, образованието и изобщо по-смислени теми. Там обаче се подвизават незадоволителен брой „ентусиасти”, поне грубите и простовати коментари са редуцирани, защото няма как да спориш по тези въпроси и единственият ти аргумент да е „Омг колко си тъп.”. А пък и много по-интересно е просто да отидеш в раздела за секс и да се правиш на многознайко.

За интелектуалното равнище на хората от тази възрастова група изобщо не смятам за нужно да повдигам въпроса. Само като напишеш в гугъл „български тийнейджъри” и веднага ти излиза, че са сред най-неграмотните и най-мързеливите. Ама ние това си го знаем. И те си го знаят, но противно на всякаква логика се гордеят с първите места или просто не обръщат внимание на проблема.

Според мен по-страшно от бедната им обща култура е липсата на какъвто и да е интерес към собствените им взаимоотношения и тези с по-възрастните. Тийновете и за миг не се замислят да те нагрубят по най-долен начин (не че могат по друг), независимо какво опитваш да им кажеш. Има доста отрицателни характеристики в тяхното поведение и ми беше интересно дали те ги осъзнават. Затова пуснах тема с въпроса „Какво ви дразни у връстниците ви?” и само едно момче се нави да пише (да не им се изморят пръстчетата случайно), а отговорът му беше „гъзарията”. Е, поне трябва да сме благодарни, че нашите кротки агънца, колкото и да не понасят някой да има повече материални придобивки от тях, не биха тръгнали да чупят и палят като английските си себеподобни. Всъщност, не трябва да сме толкова доволни - нашите тийнейджъри не биха се вдигнали и когато става въпрос за нещо истински важно, свързано със собственото им бъдеще. Едва ли биха се разбунтували и наполовина на гърците, които така си държат на правата.

Под нарушаване на правата им българчетата разбират съкратената зимна ваканция. И въпреки уж сериозната организация, се издъниха, но то с мрънкане далеч не се стига.

Да се върна пак на „гъзарията”. Хубавото на тийнейджърите е, че все пак им се работи през ваканциите (може пък да не са чак толкова мързеливи за някои неща). Наистина похвално. По-добре е да работят, за да си купят маратонки, телефони или просто да имат пари за дискотеки, пред алтернативата да ги откраднат. Но защо това, че родителите им нямат достатъчно средства за безсмислено скъпи покупки, е единствен мотив? Не е тайна, че българите твърде късно се отделят от родния си дом и закрилата на мама. Животът под похлупак е най-лесното решение за подтиснатите още в пубертета душици, за задушената индивидуалност и смелост да поемеш риск.

Преди няколко дни пък, отново в този форум, имах неблагоразумието да пусна тема за вегетарианството и веганството. Вдигнаха се срещу мен, все едно съм им измъкнала кокала от устата - с клишета, остарели и доказано неверни твърдения и злобно-подигравателен тон. Поне успяха да ме убедят в едно, като си пееха изтърканата песничка - че човекът е хищник. Озверели са, но дали поне си пекат месото, или го ядат сурово, за да са така приятно агресивни.

Трудно ми е да разбера откъде идва проблемът. В училище се подсмихвах, когато 4 години госпожата по английски се провикваше “Be tolerant!”, докато изпитва някой, а останалите си говорят или всячески се мъчат да пречат, но точно толерантността им куца на децата. Личният пример на родителите едва ли чак толкова скапва младежката психика, независимо с колко нули завършва отрицателната му стойност.

А, и още нещо. Като някакъв вид защитна реакция на пържените картофки със сирене едно момиче ми каза, че звуча като от секта. Според мен тя живее в много по-голяма секта, като общува ежедневно с връстниците си и заедно се оставят да им се промиват мозъците, за да твърдят, че текстовете на песните на Кейти Пери (оная, дето се целувала с момиче) не са глупави, а пее на дълбокомислени и екзистенциални теми.

Искрено се надявам повечето да претърпят някакво развитие, защото, да останеш цял живот с птичи мозък, не е никак забавно. Но пък като и обкръжението ти е такова, нямаш много шанс.

С всичките си констатации нито откривам топлата вода, нито преувеличавам. Може би прибързано избрах заглавието, тийнейджърите са вредни за себе си. За по-възрастните са просто безполезни.

Вярно е, че във всяко поколение само 3% са качествен „материал”, но защо некачественият трябва да мирише на прогнило